ГЪРЦИЯ И МАГИЯТА НА УЗОТО
Гърция, щом чуем името на страната, веднага се сещаме за море, зехтин, калмари и УЗО!
Почти не познавам човек, който да е посетил топла Гърция и да се е върнал без бутилка от най-доброто узо. Въпреки че може да си го купим от всеки голям магазин в България за нашенците узото е може би най-яркия представител на Гърция. Съответно няма по-голям сувенир от бутилка узо, която да краси шкафа с напитки и да носи съкровени спомени от почивката в бяла Гърция.
Затова решихме, че е добре да Ви разкажем малко повече за тази традиционна алкохолна напитка.
Счита се, че предшественик на узото е алкохолната напитка ципуро, която се смята за изобретение на група монаси от Атон през 14 век. Напитката се приготвя от грозде, чрез дестилация в специални медни казани като готовата спиртна основа се ароматизира с анасон, резене, билки и мастиха (сакъз, дъвково масло). Точно тази вариация представлява узото.
Узото, което познаваме днес е придобило известност в началото на 19 век след най-значимото събитие в историята на съвременна Гърция-гръцкото въстание за независимост. Именно тогава през 1832 година започва производството в по-големи количества на анасоновата напитка под името ούζο (узо).
Произходът на наименованието
Доста мътен, но са известни няколко теории. Навярно произлиза от древногръцката дума “ózó”, която значи “мирис” най-вероятно поради характерния за напитката аромат. Възможно е и да произлиза от турската дума “üzüm” – грозде, тъй като преди всичко в основата на узото е именно гроздето. Но най-популярна от всички е теорията, че името “узо” идва от печат с надпис “uso di Marsiglia”- “За употреба в Марсилия”, който е бил поставен върху транспортни сандъци пълни с бутилки висококачествено узо.
Историята
Напитката също е изненадващо кратка. Тя е свързана с дестилиращата компания на Никола Кацарос, който е основал първата компания за производство на узо през 1856, която работи и до днес! Интересен е фактът, че узото е със статут на контролиран район на произход. То може да се нарича така, само и единствено ако е произведено в Гърция или в гръцката част на Кипър. През 2006 г. Гърция придобива правото да отбелязва узото като изцяло гръцко питие. Европейският съюз признава узото, ципурото и цикудията за алкохолни напитки със защитен произход, което означава, че на европейските производители, различни от Гърция и Кипър се забранява да използват тези имена за свои продукти. Като център на производство на алкохолни напитки в Гърция е остров Лесбос особено добре познат със своето узо, считано за най-доброто в света.
Технология на узото
За производство на узо се използва чист алкохол от земеделски произход. Той се разрежда с вода и се поставя в дестилатор. Към него се добавя микс от анасон и билки. Тяхното разнообразие и количество определят аромата и качеството на узото. Много от различните марки производители отделят специално внимание на качеството на анасона и селектират семената му ръчно! Останалите растения обикновено са: звездовиден анасон, кориандър, кардамон, индийско орехче, канела, джинджифил, ангелика, лайка, мастиха (сакъз, дъвково масло). За дестилацията на екстрактите се използват традиционно медни казани като първата част на дестилата — кефали — извлек и неговия край — ура – опашка се отделят. Събира се само средната част кардиа — сърце. Някои от производителите дестилират средната част още един (трети) път. Крайния резултат на дестилацията е узо есенцията, която се нарича адолото. Тя отлежава за известно време. Производителите на най-добрите марки не добавят нищо друго към адолото, освен чиста вода и захар. Въпреки това се разрешава доливането на 20% неутрален алкохол.
Магията на узото или изкуството да пиете узо
Магията на узото идва, не от начина му на производство, а от красотата на поднасянето му и първата глътка при отпиването. Насладата от тази напитка е културен ритуал в Гърция – това е изкуство на изкуството. Узото най-често се сервира с лед в малка чаша и се консумира като към него се добавя вода, в резултат на което напитката придобива млечнобял цвят. Прието е традиционно да е аперитив към морски дарове, калмари, риба, маслини и сирене фета. Тъй като е инфузиран със силни аромати се препоръчва узото да се пие бавно глътка по глътка. Леко подсладената анасонова напитка, както и ниското алкохолно съдържание, обикновено “лъжат” съзнанието и ни карат да прекаляваме. Именно затова гърците никога не пият без мезе.
Не знаем за Вас, но ние го обичаме с бучка лед и малко студена вода, за мезе едронарязана гръцка салата с много фета сирене и риган, обилно полети със зехтин на сладка приказка с добри другари на някоя веранда в Холидей Керамоти !
